Успешен финал на Културния фестивал “#EntreCultFest”
Успешно завърши 7-дневният културен фестивал „#EntreCultFest“, 6 – 12 ноември 2022 г., по проект № 2020-1-BG01-KA227-YOU-095019 „Предприемчивост и свързаност на младите хора на Балканите чрез творчество и култура“, финансиран по програма „Еразъм +“, КД2, Фондация Българска Памет изпълнява проекта в партньорство със „Сдружение за Македонско-Българско приятелство” гр. Битоля, Република Северна Македония и сдружение “ГЛАС“ Босилеград, Република Сърбия.
Програмата на Културния фестивал предложи множество разнообразни творчески инициативи, които вдъхновиха младите хора да разгърнат своя креативен потенциал и предприемчивост. От проф. Радостина Нейкова, автор на анимационни книги, художник и илюстратор на детски книги, участниците получиха нови знания и развиха умения в оживяването на различни форми от екран. „Предоставяме на младежите идея за забавление и възможности да съживят творческите си идеи пред камера, както и да придобият нови знания за направата на анимационен персонаж“, сподели проф. Нейкова. Участниците работиха в екип, чрез което бе стимулирана комуникацията и доброто настроение по между им. В анимационната работилница те имаха възможност да сътворят анимационна история, като бяха създадени типажи, рисуване и вдъхване нов живот на различни естествени материали, събрани от природата.
Александър Димитров, Председател на сдружение „ГЛАС“, Босилеград, откри изложба „Босилеград, преди и сега“, която представя живота на градчето в миналото и днес. Г-н Димитров разказа на участниците за традиционният за Босилеград Великденски фестивал, които се провежда там вече 29 години. Това е оригинално детско състезание – Великденски турнир по чупене на яйца, което в продължение на времето прераства във фестивал на детската радост и щастие по повод най-християнския празник – Великден. Състезанието все повече утвърждава Босилеград като своеобразен център на едно от най-оригиналните и обичани детски събития.
Зоран Веляновски от гр. Охрид, РС Македония представи пред участниците специалния поглед във фотографията като изкуство. Неговите фотографии излъчват изконна форма на модернизма, която разкрива всички мистерии на РС Македония: от миналото, през настоящето и с поглед към бъдещето. През окото на камерата Зоран локализира своята митична сонда между Охрид, Преспа и още много европейски и световни градове и области, видени през обектива му. В групова занимание, модерирано от фотографа, участниците имаха задача да направят фото-портрет на представители от групата по предварително зададени критерии.
Павлина Шикалевска от Охридското ателие по филигранство, изтъкна характеристиките на филигранската техника. Техниката на филиграна е да се създаде орнамент чрез спояване на елементи от фина тел, благородни и неблагородни метали (сребро, злато и др.). Получената дантела може да бъде запоена на каквато и да е основа или да образува ефирен шаблон. „Същността на филигранната техника е доста проста, но изисква високо ниво на художествено и бижутерско майсторство, тъй като целият процес е изключително ръчен труд“, отбеляза г-жа Шикалевска. Благодарение на високото качество и художествената си стойност, продуктите на филигранството се радват на успех както в РС Македония, така и в чужбина.
Младежите се запознаха с темата „Споделено изкуство на Балканите – традиции, съвременно изкуство и нови подходи към съдържанието“, представена от Снежана Йовева-Димитрова, директор на Държавния институт за култура към Министерството на външните работи на Република България. Според г-жа Димитрова, културата е мощен инструмент за взаимодействие между хората и дава възможност за обединение, а голямата тема на съвременното изкуство е да провокираш хората да го съпреживяват.
Калоян Константинов, журналист, презентира темата за „Медийната грамотност и междукултурния диалог“. Той им разказа за себе си, за това какво е журналистика, коя е „новата“ журналистика, представи първият български проект за изграждане на демократична медия, които се поддържа изцяло чрез прозрачно гражданско финансиране.
Програмата продължи с Виолета Цепенковска, предприемач от Охрид, която показа на практика как културно наследство и традиция може да бъде превърнато в предприемачество и успешен бизнес. За това говори „Fort Café”, което е успешна реализирана идея от преди 12 години в непосредствена близост до Самуиловата крепост в Охрид. В 21-ви век там се усеща духа на традицията, културното наследство и начинът на живот през годините.
Г-жа Яница Бойчева, политолог, представи на участниците основните идеи и специфики на културното предприемачество – необходимостта от него за социалния и икономически живот на гражданите. Насочи вниманието им към различните аспекти и използването на видимо излишна информация в разработването на бизнес модел на предприемачеството. Показа им колко дълъг и сложен е прехода на един предприемач в създаването и реализирането на собствен бизнес.
Асен Колев, хореограф при ансамбъл „Пирин“, представи пред младите хора детайлна и интересна информация, свързана с българските народни танци и носии, които са групирани в шест фолклорни области. Всеки един от танците се отличава със свой стил, под който се разбира външното проявление на движенията на човешкото тяло и характер, съвкупност от вътрешните чувства и душевното състояние на изпълнителите. В танците си, хореографът вплита факти и явления от живота, чувства, мисли и идеи не във вид на философски разсъждения, а в живи образи и картини. Наред с наученото, участниците танцуваха и се забавляваха от сърце, споделяйки и разучавайки заедно различни народни танци от своите държави и представяйки автентични народни носии, някои от които съхранени повече от 120 години.
В последният ден от събитието, всеки от участниците получи от екипа на Фондация Българска Памет сертификат за придобитите знания и умения по време на Културния фестивал „#EntreCultFest”. Организиране бе и изложба на живописните глинени съдове, които младежите сами изработиха в работилницата по грънчарство.
Този проект е финансиран с подкрепата на Европейската комисия. Тази публикация отразява само личните виждания на нейния автор и от Комисията не може да бъде търсена отговорност за използването на съдържащата се в нея информация.
