В периода от 15-21.06.2025 г. Сдружението за „Македонско-Българско приятелство“ в сътрудничество с Фондация Българска Памет проведе младежки обмен на тема “Формиране на критично мислене, вкл. в дигитална среда, за противодействие на антиевропейската пропаганда”
Събитието е част от проект № 2024-1-BG01-KA151-YOU-000201546, който се изпълнява от Фондация Българска Памет, съвместно със „Сдружение за македонско-българско приятелство“, гр. Битоля, Република Северна Македония и е насочен към млади хора на възраст между 15-24 г. от двете държави.
В началото на събитието екипът на Фондация Българска Памет приветства участниците с добре дошли, представи програмата и разясни бланките за самооценка на придобитите знания и умения. Всеки от младежите имаше възможност да разкаже с няколко думи за себе си и нещата, които го интересуват пред останалите. Създадени бяха и групови правила, с които участниците да се съобразяват по време на реализация на събитието, както и групи за обратна връзка, чрез които фондацията да получи мнението на младежите за проведените през всеки от дните занимания.
В рамките на ролева игра „Назови тази европейска традиция“, участниците бяха разпределени по групи и имаха за задача да отгатнат коя е съответната традиция, забележителнот и личност.
Програмата продължи с групово упражнение на тема „Нашата Европа“, посредством което младежите демонстрираха и надградиха своите знания относно ЕС, неговата история, държавите-членки, институциите и начина на функциониране на Съюза.
В сесия „Еразъм+ – променя живота, отваря съзнанието“ Живко Костуров от екипа на Фондация Българска Памет разясни възможностите, които програмата предлага на младите хора. Той ги запозна с основната цел на програмата, а именно чрез учене през целия живот да подкрепя образованието, професионалното и личностното развитие на хората в областта на образованието, обучението, младежта и спорта в Европа и извън нея, като по този начин допринася за устойчив растеж, качествени работни места и социално сближаване, за насърчаване на иновациите, както и за укрепване на европейстата идентичност и активното гражданство.
Журналистът Калоян Константинов презентира темата за „Медии и пропаганда“. Той разказа за себе си и представи първият български проект за изграждане на демократична медия, които се поддържа изцяло чрез прозрачно гражданско финансиране. След това младежите се включиха в групови занимания, базирани на дигитални инструменти, за създаване и разпознаване на фалшиви новини чрез изкуствен интелект.
Вторият ден от обучението стартира с Ясен Георгиев – Изпълнителен директор на Института за икономическа политика. Г-н Георгиев даде редица теоретични и практически съвети на младите хора от двете държави относно важността на аналитичното и критичното мислене. Той изтъкна каква е разликата между тях- аналитичното мислене се фокусира върху разбиването на информацията на части и разбирането на връзките между тях, докато критичното мислене се занимава с оценката на информацията, нейното качество и достоверност.
Третият ден от програмата на събитието стартира с доц. д-р Младен Ламбев, бивш Координатор на Парламентарното измерение на Българското председателство на Съвета на ЕС-2018. Той презентира пред участниците темата за Европейският съюз и фалшивите новини. В презентацията беше засегнато това как младите хора да разпознават фалшивите новини и дезинформацията, които с цел заблуждаване на хората се превръщат във все по-забележимо световно явление. В занимание по групи, модерирано от д-р Ламбев, участниците имаха задача да идентифицират фалшиви новини,след което да ги представят пред останалите.
Яница Бойчева, преподавател по гражданско образование и предприемачество в образователен комплекс „Цар Симеон Велики“, запозна участниците с темата: „Манипулация в онлайн среда“. Тя изтъкна, че манипулациите в онлайн средата са действия или техники, насочени към влиание върху мнението, поведението или решенията на хората чрез цифрови платформи, които могат да бъдат осъзнати или неосъзнати и често се използват с цел постигане на лична политическа, икономическа или социална изгода. След това г-ца Бойчева бе модератор в ролева игра, създадена с цел да активизира участниците и да ги подтикне към прилагане на усвоените знания и умения в практически контекст.
Доц. Жюстин Томс от Нов Български унивеситет, представи презентация на тема “Защо е важно да различаваме дезинформацията?“. Според нея дезинформацията може да изкриви възприятията на хората за реалността и да ги накара да вземат лоши решения, независимо дали в личен план или като граждани. Тя изтъкна, че много фалшиви новини са създадени с цел да всяват страх, омраза или разделение. Разпознавайки дезинформацията би могло да се ограничи нейното разпространение и да се намали напрежението в обществото. Свободните и честни избори, обществените дебати и гражданското участие зависят от достъпа до точна и проверена информация, а дезинформацията подкопава тези основи.
Всички участници с интерес се включиха и работиха в екип, за да разпознаят фалшива новина. По този начин те успяха да развият своята креативност, логическо мислене и презентационни умения.
Добрина Чешмеджиева, един от най-известните български журналисти, запозна участниците с темата за медиите и фалшивите новини. Според нея, темата за медиите и фалшивите новини е изключително актуална в съвременния свят, където информацията се разпространява със светкавична скорост, а границита между истината и манипулацията често е размита. Тя изтъкна, че медиите играят ключова роля като източник на информация, средство за обществен контрол и инструмент за формиране на общественото мнение. Те могат да информират обективно за събитие, да разкриват нередности и злоупотреби, да създават обществен дебат и културна идентичност. Технологиите позволяват разпространението на фалшиви новини да се случва бързо. Чрез социалните мрежи всеки може да споделя съдържание без редакционен контрол; посредствол алгоритми – платформите често показват информация според интересите на потребителя, създавайки „информационни балони“, които често обслужват политически и икономически интерес.
Посредством провеждането на ролева игра младите участници се запознаха с принципите на демократичното участие, свободата на избора и отговорността на гражданите. Те се научиха да анализират сложни обществени теми, като „За и против задължителното гласуване“, да търсят аргументи в полза и против и да формират обосновано мнение. Това спомогна да защитават своята позиция и да участват в дебат, където отстояваха роля, различна от личната позиция. По този начин развиха способност да разбират гледни точки, различни от техните и научиха, че ЕС е основан на консенсус и диалог между страни с различни интереси — както в ролевата игра.
В последните няколко дни от събитието участниците се включиха във всички интерактивни сесии и работа по групи, заложени в програмата. Участието в обучителното събитие допринесе за развитието на умения за критично и аналитично мислене, с особен фокус върху оценката на информация в цифрова среда. Участниците повишиха своята медийна грамотност и станаха по-устойчиви на антиевропейска пропаганда и дезинформация. Чрез интерактивни и неформални методи на обучение те подобриха също така уменията си за работа в екип, комуникация и междукултурно сътрудничество. В резултат на това младите хора станаха по-уверени, ангажирани и по-добре подготвени да посрещнат предизвикателствата на 21-ви век като активни европейски граждани
В края на младежкия обмен, всеки един от участниците получи сертификат „Youthpass“, както и сертификат за участие в проекта от Фондация Българска Памет, които могат да им послужат като референция в тяхната последваща образователна и професионална реализация.